Calypogeia sphagnicola (Arnell & J. Perss.) Warnst. & Loeske
Сем. Calypogeiaceae– Калипогееви
Природозащитен статут. Уязвим [VU D2].
Морфология и биология. Многогодишен листостъблен чернодробен мъх. Чимчетата зелени до бледо жълто-зелени. Стъблата блестящи в сухо състояние, 0,5–2 cm дълги, заедно с листата 1,5–2 cm широки, неразклонени или слабо разклонени. Листата кòсо прикрепени към стъблото, по-къси отколкото широки, припокриващи се, яйцевидни до яйцевидно-триъгълни. Амфигастрите закръглени, 1,2–2,5 пъти по-широки от стъблото, почти до основата двуделни. Дяловете тъпи, понякога отстрани с един зъб. Спороносните кутийки се образуват на къси странични клонки откъм коремната страна. Развъдки сферични до овални, 2-клетъчни, жълто-зелени. Еднодомен.
Местообитания и популации. Среща се в сфагнови торфища самостоятелно или сред други торфени мъхове.
Разпространение в България. Витошки район (Витоша), Пирин (С. – долни Кременски езера).
Общо разпространение. Европа (Балкански полуостров – България, Македония, Румъния; Централна и Северна), Азия, Северна и Южна Америка, Тасмания, Нова Зеландия. Планинско-арктичен вид.
Отрицателно действащи фактори. Засушаване или деградация на торфищата, атмосферно и почвено замърсяване.
Предприети мерки за защита. Находищата попадат в границите на национален парк „Пирин“, природен парк „Витоша“ и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Дългосрочно наблюдение, оценка на тенденциите в промените на условията в местообитанието, прогноза за развитието на популациите.
Литература: Simon & Vajda, 1963; Natcheva, 2007.
Автор Анна Ганева
